Болничният свещеник може да замени клиничния психолог

23.04.2009, zdrave.net, Бойко Бонев

Отец Марио Йонов е болничен свещеник в Александровска болница от 2002 г. до 2007 г. Председател е на сдружение „Достойно ест”.

zainterview-to1

Отец Марио, какво представлява длъжността болничен свещеник?

Има три концепции за това какво трябва да представлява болничният свещеник. Едната, която според мен е най-слабата, се вижда в България. Няколко клиники или болница събират пари и построяват параклис, който даряват на официалната църква. Църквата вижда кой храм е най-близо до тази клиника и му зачислява параклиса. От там вече свещениците имат грижата да зареждат параклиса със свещи и да взимат отчисленията от тези, които са продали. Получава се една църковна будка, в която се продава нещо и тя носи някакъв допълнителен приход на храма. Обаче това няма нищо общо с духовното обгрижване в здравеопазването. Има пациенти, които не могат да се движат. Как те ще отидат до параклиса?
Втората концепция е по-близка до римокатолицизма. Става въпрос за богати храмове и манастири, които имат своя собственост и там организират църковни болници или клиники. Това са лечебни заведения, изцяло финансирани от даден орден, като орденът се задължава да има институт, в който да обучава монахини и монаси за работа с болни хора. Този подход е доста професионален. Аз съм бил в Полша в ордените на капуцините и бонифратите и съм виждал как работят. За България специално мисля, че това може да се направи, защото църквата има много пустеещи имоти. Противно на това, което се казва, че църквата ни е бедна, аз казвам, че църквата е богата и тя може да финансира създаването на такива структури. Единственият проблем е, че висшият клир няма концепцията за правилно подхождане към проблема. Аз съм ги чувал да казват „Хайде бе, няма да се правим на католици сега”. Или пък „Хайде сега, ние не сме социална институция”. Те просто не могат да разберат какво прави болничният свещеник. Когато аз кажа, че съм болничен свещеник, първото нещо, което ме питат, е „Ама ти имаш храм ли там?”. Т.е. мисленето на духовенството ни е храмово. Те не могат да видят служенето извън храма. А аз им казвам: „Като седна до пациента, там е храма ми”.
Третата концепция е това, което аз налагам като добър професионален подход – в държавните болници да бъдат назначавани подготвени духовници на длъжност болничен свещеник със служебна характеристика. На духовна конференция във Финландия синтезираха принципи за духовното обгрижване в здравеопазването. Някои от тези принципи използвах при създаването на служебната характеристика на болничния свещеник в България. Създадох я, ползвайки моя личен опит и наблюдения при руснаците, католиците и протестантите, и ползвайки една примерна служебна характеристика на клиничен психолог.

Защо болничният свещеник трябва има длъжностна характеристика и на клиничен психолог?

Защото служебните характеристики на двете длъжности са много сходни, с тази разлика, че клиничният психолог не може да направи всичко това, което може да направи болничният свещеник. От тази гледна точка смятам, че една болница е по-добре да разполага с болничен свещеник, отколкото с клиничен психолог. Най-добрият вариант, разбира се, е да разполага и с двамата.
Целта на болничния свещеник е да бъде полезен. Този капацитет на полезно действие зависи от неговата предварителна подготовка. Ако той не е подготвен в общуването му с един проблемен пациент, накрая може да се получи влошаване и човекът да се почувства по-зле след срещата ни. Това може да се случи, когато до пациента достигне един много начетен богослов, но абсолютно каноничен, който иска да натрапи своята позиция. Подходът към пациента трябва да е индивидуален и съобразен с неговия проблем. Болничният свещеник трябва да е изключително гъвкав и не бива да влиза в рамка, защото трябва да е разположение на всички – не само на пациентите, но и на техните близки, и на самите лекари и сестри. Не бива да е в разположение и само на православните християни. Той трябва да се отзовава на всеки, независимо дали е атеист, католик, протестант или мюсюлманин. И контактът с тези хора не означава, че трябва да се опитваш да им наложиш своята вяра. Счита се за абсолютно непрофесионално да се опитваш да кръщаваш някого във вярата, докато страда. Счита се, че не е хуманно като етичен принцип. За съжаление такъв подход се прилага от често от свещениците в Русия.

Може ли по-конкретно да кажете какво точно върши болничният свещеник?

Работата е най-разнообразна, но ще дам два примера. Свещеникът може да помага при съобщаването на лоша новина. Или пък – при пациент, който е изпаднал в предоперативна паника, защото се страхува, че ще умре. Досегашният модел за помощ на такъв пациент е да се извика някой, който да му предпише приспивателно или транквиланти. Добрата практика обаче е да се извика клиничния психолог, който да го успокои. Ако човекът е вярващ, това може да направи и болничният свещеник.

Трябва ли болничният свещеник да се меси в работата на медиците с пациента?

Не, доколкото това не засяга човешкото и религиозното му преживяване. Например в българските болници масово преобличат пациентите на отворена врата. Може ли да се преоблича пациентка на отворена врата, без дори един параван да се сложи? Проф. Чирков навремето уволняваше за такова нещо. Това няма отношение към медицината, но има отношение към човешките преживявания.

Откъде идва идеята свещеници да помагат на болните?

Идеята да се работи с болни хора е християнска и е свързана с милосърдието. Християнството не може да съществува без милосърдието. Става въпрос за милост, която идва от сърцето, а сърцето е символичен орган на духа.
Специално за България болничен свещеник като длъжност не е съществувала от идването на комунизма. По царско време е имало католически ордени, които са се специализирали в различен тип грижи. И в момента тези ордени съществуват по света и работят в определени сфери, например със зависими или с умиращи пациенти. На практика тези римокатолически ордени имат много сериозен опит за работа на духовници в здравеопазването. Смятам, че българският свещеник трябва да излезе в чужбина и да си свери часовника. Не бива да се отхвърля с лека ръка това, което правят католиците или протестантите.

Казвате, че длъжността не е съществувала от дълго време в България. Какво е моментното положение?

Когато започвах моята работа като свещеник през 2001 г., исках да се направи прецедент – да бъде създадена такава длъжност на трудов договор и с определена служебна характеристика. Иначе прецедентът се случи през 2002 г., когато се отвори такава длъжност в Александровска болница. Аз първо ходех там около една година доброволно и все още нямах никаква концепция как би трябвало да изглежда духовното обгрижване в здравеопазването. Официално длъжността болничен свещеник бе открита от ръководството на Александровска болница през 2002 г. с разрешение на министъра на здравеопазването. Имаше събрание, на което бяха поканени лекари и богослови и бе организирано църковно настоятелство. От настоятелството позвъниха на министъра, който благослови отварянето на длъжността. Извикаха и юриста на болницата и го попитаха има ли начин да се създаде тази длъжност. Той каза, че няма нещо, което да го разрешава, но няма и нещо, което да го забранява. След което директорът на болницата разреши създаването на длъжността. Против нея нямаше нищо и следващият директор на болницата. Но когато дойде последното правителство директорът се смени отново и новият закри длъжността.

От къде идва това недоверие?

Идва от атеистичната медицина, с която те са обучавани. Лекарите, които са били на специализации в държави, в които са имали възможността да видят как работят милосърдните сестри и болничното духовенство, много добре разбират аз какво правя тук. А тези, които са останали в мисленето си атеисти и считат църквата за някаква отживелица и архаизъм, те приемат длъжността болничен свещеник като някакъв баяч. На практика докосването до Христос чрез свещеника вкарва в душата на един атеист смут. Ако той е чисто материалистичен във възгледите си, това нещо го вкарва в личен смут.

А Вас какво ви накара да изберете тази професия?

Водеше ме Духът. Усещах, че нашата църква е абдикирала от определени социални сфери, в които би трябвало да има служение. Това са армията, болниците, сиропиталищата и т.н. Логично е защо е абдикирала. От времето на комунизма е било забранено да има каквото и да е служение извън рамките на храма. Въпросът е, че след падането на комунизма църквата не осъзнава вече това като свое задължение, като своя мисия. Същевременно в Румъния само през годините откакто влязоха в Европейския съюз назначиха около 300 болнични свещеници. Впрочем в Румъния и Русия използват първия метод, за който споменах, но там нещата се развиват в по-професионален мащаб от гледна точка на по-добрата грижа за хората. На първо място те имат школи, в които обучават хората, които ще работят в болниците. Тези школи са към богословските и към медицинските университети. В Русия има и институт за сестричество, в който се обучават жени за работа с пациенти. Някои от тях са монахини, а други са просто доброволци и те биват обучени как да се държат с пациенти с определен тип заболяване и как да работят с умиращи хора.

От къде трябва да се тръгне в България, ако искаме да се развие духовното обгрижване в здравеопазването?

При нас трябва да се тръгне от самото начало. Първо трябва да се изясни на духовенството какво точно е болничния свещеник. Защото ако нашата църква няма правилната концепция за нещата, няма как да изгради правилно служение. Второ, трябва да се създаде школа за духовно обгрижване в здравеопазването. В нашата диплома пише магистър по теология , а специалност няма. А ако аз бих имал допълнително обучение, като например работа с пациенти, там вече ще има конкретна специалност. Допълнителното обучение аз на практика го получих в чужбина, като взех опита освен на православните свещеници в Русия и на протестантите, и на католиците. Мисля че освен магистратурата трябва да се специализира и няколко години такъв тип служение.

Доколкото разбирам, вие сте се опитали да приложите третата концепция…

Третият вариант е най-сложен и поради тази причина ще бъде най-трудно да бъде приет. Първият проблем е, че трудно ще се намери енорийски свещеник, който да иска да стане болничен свещеник, защото доходите са много по-ниски. Вторият е, както казах, че все още няма концепция за този тип служение.

Ако се приеме третата концепция – кой ще администрира длъжността?

Ако се приеме третият подход, болничният свещеник трябва да отговаря пред двама човека – пред директора на болницата и пред епископа, който го е ръкоположил. Заплатата на свещеника трябва да се плаща от болницата, щом той е назначен там, а ако има възнаграждение и от църквата, то това е само в плюс. Ползата е на първо място, че свещеникът ще бъде постоянно там, а няма да идва да речем само в сряда от седем до девет часа. Освен това, когато той е служител на лечебното заведение, към него ще се отнася по-сериозно и медицинския персонал. Те ще знаят кога трябва да го повикат и ще знаят, че могат да разчитат постоянно на него.


А кой ще стопанисва параклисите – болницата или епархията?

Ако вземем за пример територията на Александровска болница, където има няколко параклиса, смятам че целия този болничен комплекс трябва да бъде отделна енория. И стопанисването на тази енория трябва да е задължение на болничния свещеник, като приходите от тези параклиси и служенията на територията на болниците трябва да отиват не в някакъв храм, а да остават в сметка на разположение на църковното настоятелство на болницата. Това настоятелство, разбира се, трябва да е съставено от лекари. И с тези пари от тази сметка може да се покрие заплатата на свещеника и други разходи, като например допълнителни обучения за него и помагашите му дяконичество.


Какви механизми трябва да се задействат, за да се случи това, за което говорите?

Аз идвах в Александровска болница не по нареждане. Аз имах енорийска работа и отделях по няколко часа на ден, за да общувам с хората от болницата. Прецених обаче, че не може човек да е едновременно енорийски и болничен свещеник, защото енорийската работа е много и не остава време за болницата. Както виждате този образец – параклисът да се води към някой храм, е неработещ. Ако сега обиколите параклисите из болниците, те ще бъдат заключени или там няма да има свещеник, а някоя бабка. За съжаление у нас няма духовно обгрижване в болниците.

This entry was posted in Интервюта. Bookmark the permalink.